Няма в черно да бъда облечена,
сплела скромно коси,
няма, няма на самота да бъда обречена,
щом не ме искаш ти!
Няма за теб да пролея
дори и една сълза
и няма бавно да тлее
моята тъжна душа!
Ще бъда красива и весела,
като слънце сияеща пак,
от вихъра малко отнесена
и на живота от лудия бяг!
Oгънят, скрит в сърцето ми,
пазен толкова дни,
леда, покривал лицето ми,
само за миг ще стопи!
© Елица All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
