Огърлица на съдбата- Лилит ( част първа)
ПОЕМА ПЪРВА - ЛИЛИТ
1.
От звезден прах Творецът я извая -
Лилит да е съпруга на Адам
и с него подчинена да е там
на висшите закони и на Рая.
В началото на всички правила
отдаде се, бе тиха като храм
и сливаха се нежно две тела...
Прегръдки и целувки бяха плам.
От поглед пръв блаженство е прекрасно,
но дни минаваха еднообразно.
2.
Космическият дух не ще е ням
и в нея егото се разбунтува.
Не иска подчинение, жадува
да бъде волята й с говор прям.
И рече на Адам: " Нима не може
и моят глас копнежен да се чува?
Над нас е властно, вярно, всичко Божие,
но как безкрай душата да кротува? "
Адам отвърна: " Раят благост дава!
Послушни да сме тук се повелява! " .
3.
Намръщи се Лилит и забушува
в съзнанието й магичен гняв:
" Аз също имам ( каза) своя нрав
и повече не ще се той преструва! "
И стресна се Адам: " Така не бива!
Да следваш моя дял е разум здрав!
О, правилата,мила, са такива -
единствено и само Бог е прав! "
Погледна го със остър поглед тя:
" Ни твоя, ни на Бог съм!!! " изкрещя.
4.
Добави още: " Ти си мекушав,
на теб отказвам да съм подчинена!
От тебе никога не ще зачена!
Не можем с теб да бъдем жива сплав!
Направен си от земна пръст, а аз
от звездна съвършеност съм споена! "
Тогава спря я ангел с мощен глас:
" Създадена си ти да си смирена!!! "
И долетял крилат и бял отсече:
" Обиди Бог; за ада ти си вече! " .
© Асенчо Грудев All rights reserved.
