Огърлица на съдбата- Лилит ( част седма)
ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
25.
И ужасени в слънчевият ден
провикнаха се ангелите: " Грях!!!
Какво направи, Ева? " - тя от страх
плода изпусна... Богът възмутен
яви се и погледна, каза: " Срам!!!
Пазач ли недостоен Аз избрах?
Защо е Ева тука без Адам?
И този път измяната познах! "
Достича и Адам и гледа само-
нещастие, падение голямо.
26.
Успехът на Лилит е факт, през смях
танцува зло ликуващо сред ада.
Опомни се змията, с изненада
изфъфли в Рая тихо " ... аз не бях... " .
И Бог реши: " От днес си глухоняма!
Съдба пълзяща, змийо, ти се пада!
И също - и за Ева прошка няма,
ще търси ли и в кладите наслада? "
Заплака Ева, че за първи път
усети болка в нежната си гръд.
27.
" Тогава и за мене искам клада!
( Адам извика ) Нейната присъда
и моя да е! С нея аз ще бъда
където и да е! Не ща пощада! "
Плода изпуснат вдигна от земята
и той отхапвайки избра си пътя.
" Не са за вас, човеци, Небесата!
( отсъди Бог ) Сега ще ви пропъдя!
Желаех ви добро, а не тъма!
Прокуждам ви на грешната земя! " .
28.
О, грешната земя е кръстопътя,
на който грозното и красотата
преплитат се в доброто и в злината.
животът и смъртта текат в несбъда.
И всичко е объркано до крайност.
Ту лято е, ту зима е, нещата
творба са сякаш на една случайност,
в която се обърква и съдбата.
Прогонени са Ева и Адам,
и с тях змията също е натам.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Удоволствие да прочета.
