Плисна топъл летен дъжд!
И престана изведнъж.
Охльо Бохльо сред тревиците
си навири пак рогиците.
Бърза, хич не го мързи.
Както тръгна да пълзи,
с тази скорост – метър цял,
о, за ден би пропълзял...
Охльо Бохльо, по-полечка!
По познатата пътечка
толкоз газ недей пък дава!
Който бърза, остарява!
© Борко Бърборко All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
