Ой, Ти, що си в небесата
Иде облак мрачно-черен,
плахи погледи събра!
Селото се разтрепери,
в страх утихна и замря!
Тъмното слезнА на двора
и кокошките прогони!
Само баба до стобора
думи със сълзи пророни!
,,Ой, Ти, що си в небесата
от угрозата спаси ни,
че ги няма тук децата,
че са нейде по чужбина!"
Чу я рицарят далечен,
дето решеше гората,
за секунда се завтече
да изпълни й молбата!
Облака с дъха разсече,
спря коварния му план!
Слънчо радостно запече,
живна селският мегдан!
© Исмаил Али All rights reserved.
