Окати са такива – без очи
Ръждяса от мълчание за век
езикът ми. Или пък бе изтръгнат.
Камбана бях, но вече съм човек,
от тези, дето и без път ще тръгнат.
Окати са такива – без очи,
светът така и по-красив изглежда
и щаститето мъничко горчи,
и мъката сладни им от надежда.
И уж са най-неврачните сред вас,
и вечно е одеждата им кална,
от въглен - скрит дълбоко в тъмен час,
светличето на вярата ще палнат.
Ще тръгнат тихо, неми и сами,
срещу света – горящ ги с пек и суша,
защото там, в душите им ръми,
една любов. И думите им слуша.
Една дъга извива шарен лък,
върви чудак напряко, през полето...
Поет ли е не е за дамазлък*,
че ще се пръкнат луди. Общо взето,
те нощем се покриват с небеса,
на Вие са с останалите хора,
и неми уж, и слепи, а не са,
с животните и птиците говорят.
-----------------------------------------------------------------------------------
Дамазлък – За разплод.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
