Окончателно
сред пиесата се въздига светът
този път с теб сме зрители
и държа за ръка и държиш за ръка
настоящето
следователно сме щастливи
в полусветлата зала
полутъмното да му мисли
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
сред пиесата се въздига светът
този път с теб сме зрители
и държа за ръка и държиш за ръка
настоящето
следователно сме щастливи
в полусветлата зала
полутъмното да му мисли
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...