Jun 5, 2007, 5:01 PM

Окото на океана

  Poetry
1.4K 0 3

На дъното на океана
нещо мъничко блести.
Тонове вода и морска пяна
пазят го от зли ръце и очи.


Нежно и красиво,
усетило болка и топлина.
Хиляди тайни събрало
и скрило ги завинаги под морската вода.


Като Окото на океана
и нашта история трябваше да е скрита и прекрасна,
а сега е просто рана,
която така и не зарасна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иянира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...