May 30, 2008, 6:44 PM

Оксиморон

  Poetry » Other
971 0 9
„ В памет на Добромир Тонев”

„…Сдавай мне курва!”
Йежи Пшебишевски
(може и да има такъв )

Събуди ме квиченето на кучките
и псувайки разбрах, че съм умрял.
Видях среднощ - играта е приключена
и господ вересиите прибра.

Пребродих и галактики, и лудници;
парадите посрещах и глупях -
с триумфа на възторжената глутница,
с рева на инфантилната тълпа.

Откакто съм умрял, не съм наоколо;
дебатът със простаци занемя.
Не чувам шум от глозгане на кокали
и верноподаническа пръдня.

Избягвах и фанфарите, и тръните.
Пребродих кръчмите от своя океан.
Достигайки накрая все до дъното,
установих, че господ е пиян.

Но, мамка ти мерзавец, дай ми курвата!
Аз искам тук бутилка и жена.
Флиртувайки с безумия от бурите,
… съм рицар, цар и сатана…

Р


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...