Октомври
Октомври е облещен като тиква,
в която не гори фенер, а есен.
В клепачите му чакан дъжд изниква,
полял прощална лястовича песен.
Листата падат в шарени воали,
изящни като прима-балерини.
Луната се разтваря избледняла —
бълбукаща таблетка витамини.
Октомври нарисуван е с боички,
оранжево-щастлив и жълто-тъжен.
По нещо взема. И дарява всички
с едничък ден, за който си му длъжен.
По жиците опънати да съхнат
са летните ни влюбени усмивки —
от вкус на морска сол да си отдъхнат.
И пролетта отново да са чисти.
Октомври обявен е за престъпник.
Затривал е лета, докарвал зими...
А дните му си тръгват с тихи стъпки,
разглезени, но все неповторими.
2012 г.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
