Октомври е късно за среща.
В октомври се давят мечти.
Изстинала обич и нещо,
Което все още малко боли.
Вали и вече не спира.
А никак не искам да плача.
Дъждът сълзи не отмива.
За кратко ги скрива обаче.
Октомври се стели мъгливо.
И все по-хладно прегръща.
Любовта била мълчалива.
Ала тихият дом не е вкъщи.
Октомври е късно за всичко.
Някой ме пусна да тръгна.
Някога пак ще обичам.
Октомври преди да се върне.
© Някоя All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
