Октомври си играе на челик,
обагря нажежено хоризонта
и люби се с морето сякаш с вик,
поел го в ласката изконна.
А слънцето, червено зарево,
с лодката самотна му приглася.
Подел с октомври буйното русло -
ту пали се, а после се угася.
Но тръпне с аромата на челик -
игриво буен, сладък и безкраен .
Защо октомври пак е романтик?
И носи дух омаен, но нетраен. ...