Oктомврийски вятър
Сладкото от дюли жълти
детството напомни.
Спомен палаво нахълта
с две очи огромни.
И лъжицата облиза,
палаво намигна:
— Баба и да е наблизо,
няма да ме стигне.
Отчупи ми - там в долапа,
питката ухае.
Знаеш колко бързо лапам,
после ще играем.
Лепнат устнички и пръсти,
сладък сок покапва
и с лъжицата чевръсто,
баба пак ме цапва.
Детски спомен, поомазан,
тича и се смее...
Аз пък, както се оказа,
още знам къде е,
онзи октомврийски вятър,
който все ме връща,
в дом най-свиден на Земята,
в бабината къща.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
