Сладкото от дюли жълти
детството напомни.
Спомен палаво нахълта
с две очи огромни.
И лъжицата облиза,
палаво намигна:
— Баба и да е наблизо,
няма да ме стигне.
Отчупи ми - там в долапа,
питката ухае.
Знаеш колко бързо лапам,
после ще играем. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up