Patrizzia (Надежда Ангелова)
2255 18492
30.09.2021 г., 11:44 ч.

Oктомврийски вятър 

  Поезия » Друга
613 2 6

Сладкото от дюли жълти

детството напомни.

Спомен палаво нахълта

с две очи огромни.

 

И лъжицата облиза,

палаво намигна:

— Баба и да е наблизо,

няма да ме стигне.

 

Отчупи ми - там в долапа,

питката ухае.

Знаеш колко бързо лапам,

после ще играем.

 

Лепнат устнички и пръсти,

сладък сок покапва

и с лъжицата чевръсто,

баба пак ме цапва.

 

Детски спомен, поомазан,

тича и се смее...

Аз пък, както се оказа,

още знам къде е,

 

онзи октомврийски вятър,

който все ме връща,

в дом най-свиден на Земята,

в бабината къща.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??