Оловният войник поема своя път,
задянал мешка с Пирови победи,
медалите се впиват в гола плът,
в обоза куп безсмислени беседи.
Оловният войник се умори,
отложил е оръжието-думи,
сърцето му оловно се топи
и тихо капят във пръстта куршуми.
© Надежда Ангелова All rights reserved.