Оловното войниче

Разтопихме днес оловното войниче

и изляхме го в някакви куршуми.

Непознало бе целувка от момиче

и неизрекло две заветни думи.

Не написахме в памет некролог,

а и той е винаги излишен.

Не трябва ли да помним по следите,

вместо с име върху лист по стените?

Щастливи ли сме, сеейки смъртта?

На какво войничето попречи?

От сърце намразихме дъжда,

макар да е на живот предтеча.