Разтопихме днес оловното войниче
и изляхме го в някакви куршуми.
Непознало бе целувка от момиче
и неизрекло две заветни думи.
Не написахме в памет некролог,
а и той е винаги излишен.
Не трябва ли да помним по следите,
вместо с име върху лист по стените?
Щастливи ли сме, сеейки смъртта?
На какво войничето попречи?
От сърце намразихме дъжда,
макар да е на живот предтеча.