Apr 3, 2011, 9:11 PM

Омагьосана

  Poetry » Love
1.1K 0 0

 

Слънцето в очите ти се смее,

когато ме погледнеш нежно

и луната чак ще онемее

от погледа ти – уж небрежен.

 

Иска ми се да потъна цяла

във очите ти горещи,

да изгарям с твоя пламък,

да сме две красиви свещи.

 

Някак си безумно кротко

погледът ти ме докосва,

леко стъпва, като котка

и цялата ме омагьосва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...