Sep 30, 2008, 4:21 PM

Омразна

  Poetry
946 0 1
Мрази ме, щом толкова искаш
и щом черна съм в очите ти вече,
аз нямам какво да ти кажа -
просто в мене нещо се свлече.


Нека лошата бъда!
Да изкупя за всичко вината,
макар да не вярваш, за себе си зная,
че давах си за тебе душата.


Отивам си! Оставям те на мира
и щастието ти желая от сърце!
Дано омразата ти с мен си тръгне
и някой ден и тя с мен умре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...