Oная, дету вино ми наля
Oная, дету вино ми наля
по Бърнс
Kъм къщи тръгнах си бегом,
гу мразя тоа студ и сняг
да стигна ф топлия си дом,
ма са убърках ф тоа мрак.
И- чудо! - капнал и препил-
жина на пътя! Зех чи спрях.
Ма гледаше със поглед мил,
и рече... да допия ф тях.
Сидях с бутилката ф ръце,
дукът покривката постла.
Наздраве, каза от сърце
и мигом чашата доля.
Поисках още да даде,
ут де искара не разбрах.
Веднъж една, а после две-
испих ги, сетне се прибрах.
ВинОто беше кат елмаз-
искрящо, гъсто кат смола.
Ма, не си спомням за оназ,
дет ф чашата ми го наля!?
Амин!
© Костадин All rights reserved.
