Jan 19, 2010, 11:41 AM

Онази

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Бленувам за Онази целувка.
Онази, сещате се -
в която досега на езиците ви
е като токов удар.
Право в десятката.
Всичко ти настръхва
и те изпепелява.
Онази целувка, сещате се.
Потъвате, понасяте се,
настръхвате, отслабвате
и не можете "Не" да кажете.
Единственият случай,
в който за дъното мечтаете.
Да отпието от онази
"златна" утайка, но не мътна,
а злокобно пристрастяваща.
Онази целувка, усещали сте я -
като наркотик действа.
Като въздуха и водата,
без нея на суша животът
обречен е до края.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...