Онази нощ завършваше така -
бавно свалях дрехите от теб.
Аз не страдах от страха нелеп,
че ще пуснеш моята ръка.
Отвънка бе копринена тъма,
а ние светехме в магичен мрак.
Докосвах кожата ти пак,
повярвал в теб едва.
Блестящо беше всичко в мен,
а онази вечер беше диамант.
От непознат, проклет пресантиман,
те поисках и във моя ден. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up