Онази песен
Онази песен...
Още я чувам.
За мене написана
с чувство, преди век изчезнало...
Пак си тук и пак я пееш!
И пак потъва волята ми
в погледа ти
и разкъсва гърдите пожелание...
(Прости ми!)
Дано онемееш...
докато забравиш текста ù,
че още те виждам...
Затваряш очи и я пееш
и усещам вкуса ù - сух и горчив,
прероден от гласа ти
и надраните чувства
ми връщат болката...
Открих и причината
защо сърцето се топи
в сълзите, същите.
Запя в минало,
отдавна забравено време!
И всяка дума дава сила
на следваща
и бута
за тебе - погребана,
за мене - още по-силна обич,
всичко отнемаща...
© Стеляна All rights reserved.
