Онази, същата
Разпаднах се от многото умори,
които в мен внезапно избуяха,
от клюките по устните на хората,
от нощите, които отлетяха
с клепачи, недокоснати от сънища
и щурчови въздишки в полумрака,
но си останах пак онази, същата,
която все обича и очаква.
Удавих се в банални епитети,
в едни и същи скучновати фрази
и често раждам хилави куплети,
заченати от обич и омрази.
Нуждая се от сън и от почивка,
от топъл дъжд - косите ми да гали,
от нечия разцъфнала усмивка -
тя в мен отново огън да запали.
© Нели Вангелова All rights reserved.
