Онова, незнайното, било е любовта
Силата пресели се в душата ми.
Днес съм силна. Повече от всякога.
Прекършена си тръгва и тъгата ми,
зазидала омразата в тревогата.
Лутам се навън по тротоарите.
Безпътна съм. И тиха в тъмното.
Оглеждам се встрани, в пейзажите.
И скитам под ръка с разумното.
Уж силна съм. Душата ми самотна е.
Забравила съм всички стари улици.
Пак вървя и търся все незнайното.
Липсващото в мойте летни делници.
Бавно силата от мене се изгуби.
Тръгна си. Потъна в самота.
Летят над мен любящи пеперуди.
Онова, незнайното, било е любовта.
© Пламена Добрева All rights reserved.
