Онзи, който поискаш да бъда...
"Toй е лош, той е лош, той е лош"...
сякаш вятър, хриптящ и усоен,
ще повтаря до късно среднощ,
притаен под прозорците твои.
Но току и от Господ по-сам,
щом човек неизменно се влюби,
засияват от нежност и плам
на лицето чертите му груби...
... но не знаеш из тъмното как
бури свиват гнездо в мен и дълго
аз кръжа под небесния праг,
както ястреб след сянка на гълъб.
... как и слънцето зъзне дори
в тази облачна кърпена риза,
но из глухи, бездънни гори
по дъгата усмихнато слиза...
Затова ме помни страшно зъл
или дваж по-възторжен и мъдър,
но посрещай с "добре си дошъл"
онзи, който поискаш да бъда...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
