Слънцето в очите ми гледа
и оцветява моите коси.
Косите свои да разлея,
щом слънцето ме проследи.
Каква ли е тази гора,
преплетена от хиляди нрави?
Единствено себе си да спася,
а другите да са тихите рани.
Да летя безгласно като облак,
да плача,смея и тъжа.
Мисията ми да е уплах,
който в ръцете си държа.
Дъждът да не е само по лицето ми,
а и да гали листата.
Пясъкът да не ни гори,
щом притиснат е в сърцата!
© Yoana Yordanova All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
