Oct 23, 2015, 9:55 AM

Опит за акро-портрет

Poetry » Philosophical

455 0 0

Ти се вглъбяваш до бездни, ти чувстваш нещата...
Ето това е, което пронизва сърцето...
Огън изтръгват от теб до безкрай сетивата...
Думи и мисли чрез твоята реч сякаш светят...
От мрачината на болката сили почерпваш...
Рукваш в потоци от бури, вихрушки и шемет...
А от ранимост се срутваш, но все пак - не трепваш...

...........................................................................................

Многото в теб те крепѝ и не ще го отнемат...

...........................................................................................

Райското в тебе вопѝе!... Възрадва!... Звездѝ е!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0