Опит за акро-портрет
Ти се вглъбяваш до бездни, ти чувстваш нещата...
Ето това е, което пронизва сърцето...
Огън изтръгват от теб до безкрай сетивата...
Думи и мисли чрез твоята реч сякаш светят...
От мрачината на болката сили почерпваш...
Рукваш в потоци от бури, вихрушки и шемет...
А от ранимост се срутваш, но все пак - не трепваш...
...........................................................................................
Многото в теб те крепѝ и не ще го отнемат...
...........................................................................................
Райското в тебе вопѝе!... Възрадва!... Звездѝ е!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Минев Всички права запазени
