23 окт. 2015 г., 09:55

Опит за акро-портрет

Поэзия » Философская

457 0 0

Ти се вглъбяваш до бездни, ти чувстваш нещата...
Ето това е, което пронизва сърцето...
Огън изтръгват от теб до безкрай сетивата...
Думи и мисли чрез твоята реч сякаш светят...
От мрачината на болката сили почерпваш...
Рукваш в потоци от бури, вихрушки и шемет...
А от ранимост се срутваш, но все пак - не трепваш...

...........................................................................................

Многото в теб те крепѝ и не ще го отнемат...

...........................................................................................

Райското в тебе вопѝе!... Възрадва!... Звездѝ е!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬