Nov 22, 2020, 7:49 AM

Опит за анализ на Женската Душа

665 1 10

 

Жената е Кралица, 

но може да бъде и уличница, 

а понякога и... двете едновременно... 

     *****

Защо така е? Ясно е - живот -

и всеки нишата си търси и намира. 

Да оцелее за един е спорт, 

за друг е път без изход... и умира... 

 

Но има ли мъжът дълбочина 

на мислите си, за да разбере Жената?

Да, мъж съм аз, и нямам тук вина, 

та питам се - на мене, колко е дълбочината?...

 

Обичам я, Жената, Съвършената, 

която виждам в образа любим. 

Но също знам, че в на реала Сцената 

Жените крият си лицата с грим. 

 

Във Майките ни пак Жена се крие,

тъй както в изгорените на кладите. 

Жената е способна да убие, 

но раждат ни за да ни има Майките.

 

Богини са, но също са и демони 

Жените, както има нощ и ден. 

Цветя са... и надгробни камъни... 

но този свят със тях е съвършен!

 

И не случайно Свободата, Вярата, Надеждата, 

все кръстени са с Женски имена. 

А най-високо Тя е, най-безценната,

най-истинската във живота... Любовта!...

 

И пак ме спира слепотата мъжка -

Вселените анализ не признават!

Тъгата тук ме удря с яка пръчка

и Завистта, Омразата... ме наблюдават... 

 

И те Жени са - между всички, аз -

къде попаднах с тази сложна Тема?

Молете се за мене в този час,

потъвам, губя се... сред Женската Вселена... 

 

И ми говори всяка срещната Звезда

със глас ту Ласка, ту изпълнен с Злоба. 

И сещам се, че всяка е Жена, 

добре поне, че в мъжки род... е гробът... 

 

21.11.2020.

 

Георги Каменов 

 

Вдъхновено от някои от коментарите намиращи се в полето под стихотворението ми "Пазар за елитни кучки".

Благодаря на техните автори от сърце за него. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, Ничка, темата е безкрайно сложна и дълбока, колкото... Женската душа...
    Аз самия знам, че съм се плъзнал само по ръбчето й, но пък с голямо удоволствие написах този стих. Бе си предизвикателство!
    И тук е отново моментът да благодаря на хората, които ми дадоха стимул за този стих. Благодаря и на теб, Ничка, удоволствие е винаги, когато се изкажеш под моя творба.
  • Това е доста сложна тема, защото всеки един човек е различен.
    Има различно емоционално възпитание и отразяване.
    Съществува първична и вторична емоционалност, премислена, отмъстителна и афектирана.
    Това е като една чаша, пълната чаша е първичната емоционалност, която отразява различни сегменти емоция-Краткотрайно умерено ситуативно състояние – чувствен тон и Силно краткотрайно състояние – афект;
    Дълготрайно емоционално състояние – стрес, настроение Устойчиво емоционално състояние – чувство;
    Често и силно преживявана емоция-черта –емоционален навик.
    Вторичната емоционалност това е емпатията и разбирането, едно относително състояние и тегло, в което ще има раазличен връх на Аза и амбивалентна структура-например любов-ревност, омраза-страх, желание-действие, радост-тъга и др!
  • Пепи, и след лова, риболова, хобито. Естествено, казвам това с Голяма Усмивка.
    Ирен, много си права!
    Момичета, гушкав ви и двете и се чувствам щастлив, че се изказахте тук!
  • „добре поне, че в мъжки род... е гробът…“
    А също Страх, и Гняв, и Срам.
    Но те едва ли присъщи са единствено на мъжките особи?
    Пък по-отровни емоции от тях, повярвай ми не знам.
  • генек - жената, ама не само след кучето, а и след коня, пушката и бутилката!

Пазар за елитни кучки 🇧🇬

Из моловете, като пеперудки,
прелитат прелестни създания.
Разчитат на дълбоките си глътки,
изпращат най-първичните послания
разкрили деколте и секси кълки. ...
778 3 19

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...