Опит за бягство
ОПИТ за бягство
Хоризонтът отряза дъгата.
И полето остана измамено, изненадано, изнемощяло.
Тогава видях лика на съдбата,
тръгнала с факла огньове, пожари и клади да пали.
Снопи от спомени, паднали възнак,
цели камари след мене – огромни, непосилни и тежки.
Искам от тях да се изплъзна,
да избягам не от страх, не от гордост, а съвсем по човешки.
Мъча се да изпадна в моментна амнезия,
невярвайки сам, че е възможно да зачеркна, изтрия и да забравя
всичко, преминало като сън и оставило своя поезия,
във която до болка, през сълзи и радост оставам.
И ето – писват снопите запалени,
полето е в несвяст и огън,
загърнато със плащ от дим,
като кинжал пробождат го ята от слепи гарвани,
за да изчезнат като танц на вятъра,
като магия и като сянката на странен мим.
Горят насила хвърлени от мене
със някаква съдбовна мъст, без разум,
ала излъчват топлина,
за да загреят чак до нажежено
самата моя същност, душата и лабиринтите на съвестта.
Да, само миг и огънят ще бъде също спомен,
от вик на искри, стон на въглен и плач на пепел в шепи.
И само пътят сред косите ми – оловен,
ще е следа за бягство от крило на гълъб,
останал след дима и гарваните слепи...
© Валентин Иванов All rights reserved.
!
