Автобиографично
Не знаех как и откъде дошла съм на света.
С възторг посрещах всеки ден! Мечтаех през нощта
на кон да дойде моят принц и да ме отведе
в дворец, в къщурчица дори - където и да е!
Но предан да е рицар мой, обрекъл се до гроб!
Слуга не исках да е той и не - покорен роб.
А крепост моя и скала! Огнище, пристан тих…
И щом го призова "Ела!", за миг да долети!
Но този дългочакан принц така и не дойде.
Обърквах го два пъти, три… Сдобих се с щерки две.
На Бог благодарих за тях. И с принцовете - край!
Оттук насетне майка бях. Децата - моят рай!
Растяха неусетно те… И Господ беше с нас!
Сега и внукът ми расте… Подреждам рими аз…
Албена Димитрова
5. 5. 2023.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
