Опит за летене
Мечтаех да летя, когато бях дете.
Пораснах и разбрах, че трябват ми криле.
И ето – срещнах теб, а ти си любовта,
която всички казват, че давала крила...
Аз пак се размечтах – как двама ще летим.
Ще бъдем като птиците – любима и любим!
Нетърпелива бях и не дочаках твойто „Да”.
Не забелязах нещо много важно – ти нямаше крила!
© Мария Маринова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
