Опит за летене
Икаре, полети! Дедал не слушай -
крилата смело разпери.
И вперил поглед във небето някъде,
над върхове от недоверие лети!
... Но горещи лъчи - метеорен поток -
в капки сЪлзи превръщат восъка.
Ще падаш ниско след всеки скок -
гравитацията ни прави просяци.
Безкрайни, но тъжни и мъртви са степите
между ефирния дух и реалната плът.
Как да познаем пътя си - слепи сме -
и никога не сме виждали път!
И когато достигнем до края,
не се питаме: "Това ли сме ние?"
Истината най-сетне разбираме,
но сърцата ни са спрели да бият.
© Валентина Драгнева All rights reserved.
