Опит за летене
Икаре, полети! Дедал не слушай -
крилата смело разпери.
И вперил поглед във небето някъде,
над върхове от недоверие лети!
... Но горещи лъчи - метеорен поток -
в капки сЪлзи превръщат восъка.
Ще падаш ниско след всеки скок -
гравитацията ни прави просяци.
Безкрайни, но тъжни и мъртви са степите
между ефирния дух и реалната плът.
Как да познаем пътя си - слепи сме -
и никога не сме виждали път!
И когато достигнем до края,
не се питаме: "Това ли сме ние?"
Истината най-сетне разбираме,
но сърцата ни са спрели да бият.
© Валентина Драгнева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тъжен, но за съжаление често срещан край на човека. Много силно внушение! Дано по-често и повече хора разбират истината преди да спрат да бият сърцата им. Може би за целта трябва да се лети повече, като Икар...
-
!!!
Прекрасно е!Поздрав!
-
Браво, Валя!Рано или късно разбираме Истината!
-
Много силно!
Поздрав! -
Благодаря ви!
Адаш, радвам се, че се отби
Пинда, благодаря ти!
Маги, думите ти винаги ме стоплят
nikol - -
Много хубаво...силен стих!
с обич, Валентина. -
"с окървавени крила се опитваме
да достигнем слънцето а те все се запалват."
"губим себе си по пътя към спасението"-Дейв Мъстейн "Елисейските полета"-Човек който може да изрази този тип мисли по-добре и по красиво от Дейв е кумир за мен.Може да си отвориш олтар или да правиш концертни четенета - публика ще има , поне аз.http://www.vbox7.com/play:1314a9ac-не е "елисейските полета " но го бива.С поздрави и преклонение. -
Хубаво е. Особено силни са последните два куплета.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
