Опит за пейзаж
Отминал богатство и лукс,
изпаднал в периферно зрение:
преминавам не близък,чужд
на оперетъчните намерения.
"Къде се дяна?О,нима си тук?!
Не съм те виждал наподире!"
Събирам шаренията на звук,
като платно от бои сподирено.
Но пазя спомени за топъл цвят,
който носи мигове с реалност.
От допира (при това!) съм богат.
Нали богатството е взаимно?
Е,хайде вече да се разделим!
Срещата ни бе достатъчна.
Времето променя се,нали?
Актьорите от скука плачат.
© Стойчо Станев All rights reserved.
