Опит за прозрение
по груби сметки тя мълча
епоха две и се завърна
влетя сред подредената ми тишина
и абсолютно всичко преобърна
огледа и опипа целия ми свят
съвсем забравила отново мен
опитваше да си представи как
живея и постигам ден след ден
в сезоните мечтите си за настояще
не ѝ достигна мъничко въображение
за щастие или нещастие
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Поне, Бети! Иска ми се, да не беше се налагало...
Септ, надявам се, някой ден, дано е по-скоро да ѝ достигне.
Вале, казват, че времето лекува. Не е вярно.
Маги, прегръдка и от мен...
Тити, Анастасия, Лейди, Йоана- Благодаря Ви!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
