vyatur13 (Елена)
209 1586
May 1, 2014, 7:50 PM

Опит за ревност 

  Poetry » Love
553 0 7

Дали защото дъжд валеше

(прогизнала бе таз земя)

и празникът у мен мрачеше,

обидих него без вина?

Ей тъй, без никаква причина,

реших да бъда и аз зла

и преко нрава си заминах,

започнала една игра,

която другите играят –

преследват своя интерес,

за раните на друг нехаят

и чувстват се щастливи днес,

когато дъжд вали, не спира

и плаче тъмното небе,

когато ми е много криво,

но става ли ми по-добре?...

 

Разбирам своята постъпка:

подтикната от ревността,

червените лалета стъпках

в алеята на любовта.

© Елена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !
  • Човек трябва да експериментира със себе си. Важно е, че лирическата си дава сметка за постъпката. Въпреки това, ако любовта си е отишла, дори и да засадим нови лалета те ще продължат да изглеждат стъпкани .

    Много е хубаво, Вятърче!
  • Искрена поетична изповед. Често сме максималисти в любовта. А това до нищо хубаво не води. Един миг прекаран с любимия човек трябва да значи повече от опитите ни да го притежаваме изцяло. Нищо на този свят не е наше. То е дар небесен. Същото е и с любовта!

    Поздравление за стиха и финала с червените лалета, стъпкани в алеята на любовта. Оригинално и образно!
  • Благодаря, че сте ме прочеле,Аз,Светле,Хриси . За мен остава надеждата че след лошото време дано има и слънце.И да се извиня ,лалетата вече няма да спася.
  • Е,нали знаеш...най хубавото идва след лошото време,Утре ще е слънчево Много ми хареса!!Жалко за лалетата
  • Лошо, Вятърче, лошо...
    А помисли ли да се извиниш?
  • Червените лалета стъпках ! Много ми хареса ! Благодаря ти !
Random works
: ??:??