Опит за ревност

Poetry » Love

681 0 7

Дали защото дъжд валеше

(прогизнала бе таз земя)

и празникът у мен мрачеше,

обидих него без вина?

Ей тъй, без никаква причина,

реших да бъда и аз зла

и преко нрава си заминах,

започнала една игра,

която другите играят –

преследват своя интерес,

за раните на друг нехаят

и чувстват се щастливи днес,

когато дъжд вали, не спира

и плаче тъмното небе,

когато ми е много криво,

но става ли ми по-добре?...

Разбирам своята постъпка:

подтикната от ревността,

червените лалета стъпках

в алеята на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

oksimoron (Христов)

!

2014-05-12T19:30:05+03:00
manipuliram (Манипулирам)

Човек трябва да експериментира със себе си. Важно е, че лирическата си дава сметка за постъпката. Въпреки това, ако любовта си е отишла, дори и да засадим нови лалета те ще продължат да изглеждат стъпкани .

Много е хубаво, Вятърче!

2014-05-12T17:59:51+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Искрена поетична изповед. Често сме максималисти в любовта. А това до нищо хубаво не води. Един миг прекаран с любимия човек трябва да значи повече от опитите ни да го притежаваме изцяло. Нищо на този свят не е наше. То е дар небесен. Същото е и с любовта!

Поздравление за стиха и финала с червените лалета, стъпкани в алеята на любовта. Оригинално и образно!

2014-05-02T03:48:48+03:00
vyatur13 (Елена)

Благодаря, че сте ме прочеле,Аз,Светле,Хриси . За мен остава надеждата че след лошото време дано има и слънце.И да се извиня ,лалетата вече няма да спася.

2014-05-02T00:16:54+03:00
maylily (Христина Дренска)

Е,нали знаеш...най хубавото идва след лошото време,Утре ще е слънчево Много ми хареса!!Жалко за лалетата

2014-05-01T23:54:37+03:00