Опит за ревност
Дали защото дъжд валеше
(прогизнала бе таз земя)
и празникът у мен мрачеше,
обидих него без вина?
Ей тъй, без никаква причина,
реших да бъда и аз зла
и преко нрава си заминах,
започнала една игра,
която другите играят –
преследват своя интерес,
за раните на друг нехаят
и чувстват се щастливи днес,
когато дъжд вали, не спира
и плаче тъмното небе,
когато ми е много криво,
но става ли ми по-добре?...
Разбирам своята постъпка:
подтикната от ревността,
червените лалета стъпках
в алеята на любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
