Опит за рубаи
1
Копнях момиче нежно с поглед мил,
но днес разбрах какъв глупак съм бил.
Пилях мастилото в ненужни строфи,
когато друг нектара ù е пил.
2
Наричха ме някога "любим",
но огънят угасна. Само дим
над дните ми се стеле -
на никого сега необходим...
3
С бодли обсипан кактусът е, знам -
такива като мен не влизат в храм.
Но кактусът цъфти със цвят прекрасен
и всеки вярата си носи сам.
4
От източните мъдрости живях далече
и зла орисница съдбата ми нарече,
ала и през мен, както през мъдреца,
животът пълноводно с жени и вино тече.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
