Опит за спасение
щом струпат се в дъждовен куп
метафори добре изпипани
които се опитват да ни помирят
със златната представа за душите ни
и всяко равновесие тежи
и още малко ще се счупи (небос)клона
с една усмивка просто подмини
поредната или последната умора
когато спре да плаче есента
за порива на първата си младост
ще се прегърнем като две избягали
от хорските амбиции деца
ела да те целуна моя радост
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
