May 26, 2017, 12:03 AM

Опитай от Мъртвата!!!

  Poetry
627 3 8

Ледените пръсти на мъртвите

могат само да ме стоплят...

От устните им мога само

Любовта да отпивам тъмна...

С пръстта обичам да се любя,

когато ухае на трупове...

Защото мъртва съм и аз...

Мъртва от вътре съм...

Студена до мръзнеща...

Кръвта ми е съсирена.

Искаш ли да пиеш???

Опитай си, моля те...

Жива отрова е...

Пътят към Ада е...

А беше някога Клада...

Жив огън за живите...

Сладка... Упойваща...

И леко подканваща...

С аромат на канела...

Хайде, опитай...

Опитай от Мъртвата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина каменова All rights reserved.

Посветено на Миналото!!!

Comments

Comments

  • Живо, образно, въздействащо. Браво!
  • Ивелина,още като прочетох заглавието разбрах че ще пътувам към Ада.И се подготвих психически.Но да си призная по едно време исках по бързо да стигна до него за да се стопля.Истински хорър.Но така си го написала че Хичкок би се засрамил.
    Много въздействащо!Поздравление!
  • Браво,Ивелина!!!Нещо ново!!!Поздрави!!!
  • Хубаво е! А още по-хубаво е това, че е посветено на миналото. Поздрави!
  • Бррррр, малко зловещо май.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...