И какво като хлябът е вчерашен – пак ме засища,
и винóто е просто винó, не искрящо шампанско,
а вулканът на чувствата наши смирен до огнище
кротко ближе следите на моето старо пиянство.
На годините минали кожата лъскава още
мъжделее и тихо отстъпва навътре в съня ми
и тъче златни нишки от всички пожарени нощи,
по ръба на които е спирала дъх любовта ми.
Колко много пилях, разточително пя младостта ми,
ненаситна за всяко „сега”, без да мисли за „после”,
че по-истинска бях и по-жива трептеше плътта ми
с всяка нова прегръдка и с всяко прощално докосване. ...