Mar 21, 2008, 8:43 AM

Oплождане

  Poetry
1K 0 3
  

 Оплождане

              

 

Понякога слагам маската

от шкафа в коридора.

 

А после...

 

Отвързвам косите -

да милват очите в кафяво.

Пускам ноктите  - да танцуват

по загорелия гръб.

Езика си крия  в необятните

кътчета.

 

А после...

 

Устните ти се гърчат безсилно,

ръцете търсят опора.

Краката леко потрепват.

 

А после...

 

Хиляди мънички клетки

се втурват напред.

С почит приемам всяка една.

 

А после...

 

После ще чакам да постигнат целта си.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пожелавам ти сбъдване миличка!!!
    Наистина много силен стих, интересно поднесен!!!
  • А после ще напишеш силен стих със заглавие "Месеците до новия ми живот".
    Идеята ти за творбата е красиво рамкирана в личен позитивизъм!
  • ...Закова ме...! Браво!
    Страхотен стих...а идеята...нямам думи...!
    с обич, Мария.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....