Apr 27, 2009, 9:17 AM

Опорна точка 

  Poetry » Phylosophy
760 0 16

Търся я от онези години,

с чистотата на визията си.

Сякаш в мен експлодират

позабравени мислите...

И  чаровно земният свят

ме зарежда с енергия

и разчупва... странния лед.

Става картинна галерия,

с живописен маршрут -

удоволствие на дете,

разглобило играчка...

Става пророк душата ми,

с живостта на цвят,

възражда светлината,

опорна точка в моя свят.

 

 

 

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??