Опорна точка

Поезия » Философска

1K 0 16

Търся я от онези години,

с чистотата на визията си.

Сякаш в мен експлодират

позабравени мислите...

И чаровно земният свят

ме зарежда с енергия

и разчупва... странния лед.

Става картинна галерия,

с живописен маршрут -

удоволствие на дете,

разглобило играчка...

Става пророк душата ми,

с живостта на цвят,

възражда светлината,

опорна точка в моя свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

smile1 (Валка)

Всички я търсим, цял живот!
Хубав стих Мариола!

2009-05-03T20:22:41+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Опорната точка винаги е субективна Поздрави,хубав стих

2009-05-02T21:57:40+03:00
edelvais (Анна Попова)

Зареждаш с чистота и светлина! Поздравления!

2009-04-28T17:13:36+03:00
wind2008 (Владимир)

Красиво! Щастливка си, Мариола, щастливка с опорна точка! Поздрави!

2009-04-28T03:48:02+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Става картинна галерия,

с живописен маршрут-

удоволствие на дете,

разглобило играчка..."

В най-шареното на света
е скритото послание на бялата
(и пътеводна светлина)пречупена
през пожелание за щастие ...

2009-04-27T23:06:59+03:00