Dec 31, 2023, 7:49 AM

Опрощение

  Poetry » Civic
1.1K 11 13

Безценен дар е злото да забравим,

обидите с усмивка да простим,

от дяволския път да се избавим,

по божии закони да вървим.

 

Разяждат ни отвътре думи злобни, 

жажда за мъст и помисли нечисти.

В стъпките чужди, кални и злокобни

нозете свои да опазим чисти.

 

По-лесно е злосторник да накажем, 

отколкото да опростим греха.

Успеем ли гнева в ума да смажем,

звезда ще блесне в ярка светлина.

 

Мъстенето не ражда справедливост,

с омразата злостта ще умножим.

Допуснем ли да ни владее ярост,

с душите си не ще се помирим.

 

Безценен дар е злото да забравим,

обидите с усмивка да простим.

Простила съм, простете ми и вие.

С взаимна прошка да се възвисим!

Ромашка, 30.12.2023 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Чардакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...