Оптимистично
Във края на века... Какъв позор!
В мизерия и нищета да гинем.
Трохите да броим със гладен взор,
от тука ний да трябва да заминем...
Че кой ще ни извади от калта?
Безплодното, невзрачно наше време?
Без капчица любов, във суета
мечтите, красотата ни ще вземе.
Заробени, унили, ядовити -
животът си минава покрай нас,
търкалят се във грижи бързо дните,
дали ще доживеем онзи час,
във който с гордост можем да погледнем
бащите, майките и челядта?
И не с трохи от празните трапези
да ги нахраним ний със обичта.
И да покажем на света, че ние
сме жилаво и здраво племе.
И не на заем, а със гордо чело
ний своя дял от този свят ще вземем!
© Дорика Цачева All rights reserved.
