Оптимистично
в онова - необятното лято,
там ти бях постоянно потребен,
ти пък беше изцяло от злато...
После нещо в живота се случи
и мъгла се засели в очите,
аз превърнах се в скучно куче -
ти прегърна света на парите...
И сега ни омраза, ни обич -
само празно противостояние,
а останалото - забава,
породена от дълго мълчание...
© Недялко Колев All rights reserved.
Въпрос на гледна точка