Oct 3, 2009, 12:13 PM

Оптимистично

  Poetry
1.5K 0 10
Няма как да се върнем с тебе
в онова - необятното лято,
там ти бях постоянно потребен,
ти пък беше изцяло от злато...

После нещо в живота се случи
и мъгла се засели в очите,
аз превърнах се в скучно куче -
ти прегърна света на парите...

И сега ни омраза, ни обич -
само празно противостояние,
а останалото - забава,
породена от дълго мълчание...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недялко Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...