Mar 6, 2008, 8:51 PM

Опустял

  Poetry
1.3K 0 3
 

 

 

Щъркелите ще се върнат в своите гнезда,

лястовички ще прелитат под нашата стреха,

няма кой да ги приветства със добре дошли,

старите стопани вече са си отишли.

Литна чедото, напусна бащиния дом,

тръгна майката да търси храна и подслон.

Заживяха в къщи мишки, плъхове безброй,

скоро и бащата тръгна от дома си свой.

Къщата е пълна  вече само със молци,

мравки, бръмбари и паяци, и рой скакалци.

Колко весел бе домът, когато пълен беше -

песни, музика и смях ден и нощ ехтеше.

Но душмани завидяха на добрите хора,

сториха магия черна някъде по двора.

Няма вече глъч и врява в старата ни къща -

два пъти годишно само някой... сам се връща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...