Опънато очакване
Тъпо е, драга, да си пълнежът,
да си памукът, който нареждат
около стъклена фина играчка
и ти се иска чак да заплачеш,
чак да му ревнеш до небесата.
Гадно е някой друг да размята
твоите лаври, твойте успехи -
беше уверена в тях, но ги взеха
и те захвърлиха - смачкана чанта
празна, до дъно чак, до поанта,
та и клошари, дето тършуват,
те пренебрегват и че не струваш
го отбелязват и подминават.
Тъпо е, тросваш сe, да те забравят.
"Да, ама не" - казва Петко Бочаров.
Краят вещае ново начало.
Просто все още не се е разлистило!
Хайде, поплака си. Усмихни се!
© Павлина Гатева All rights reserved.
